Игри

Информация за страница Килифарево

     В Северна България един от най-известните градове след старопрестолната столица на България Търново, е Килифарево. Той се намира на близко разстояние и до още едно населено място с историческо за страната значение – Дряново. В него се намира едноименният дряновски манастир, който по време на битката с населението на турците през Априлското въстнаие точно в манастира е предвождано от поп Харитон. Добре известен факт е, че попът не се страхува от смъртта и дори, когато е вече ослепен, заповядва на четниците си да го изведат право срещу поробителя. Тракийските могили и селище от същия тип са категорично доказателство, че градът има богата и интересна история. Впоследствие проходите са използвани в значителна степен и от войниците на Римската империя, като важно място заема стратегическото място за охрана. Въпреки че няма налични писмени свидетелства и документи, с пълно основание може да се предполага, че селището съществува и по време на Първото българско царство.

     Що се отнася обаче до епохата на Асеневци и Второто българско царство, значението на Килифарево е много по-решаващо и определящо. Селище с особен статут, именно тук се намира една от ключовите крепости на двамата братя, станали известни с успешното си въстание срещу гръцкия поробител. Контролираща старопланинския проход Хаинбоаз, крепостта е символ и на още едно значимо нещо в българската история. Точно тук Теодосии Търновски официално е награден лично от владетеля Иван Александър с крепост за охрана на прохода, както и с построяването на университет и откритата в него школа. Учебното заведение съвсем естествено носи името на своя главен преподавател – Теодосий. Когато страната ни попада под опеката на османците, тази крепост е опожарена напълно. Но години по-късно на същото място възниква местният манастир, който се построява в периода 1840-41 от Кольо Фичето, един от най-добрите майстори и архитекти за страната. Функцията да охранява хаинбоазкият проход селището си запазва и по времето на османците, като заедно с принадлежащите към територията му съседни махали, селището е нещо като вакъф съгласно официален декрет на султан Селим 2-ри. Именно със събраните от вакъфа средства после се изгражда гробницата на въпросния владетел.

      В Килифарево намират съжителство две основни религиозни направления – православното християнство и ислямът. Втората религия се изповядва средно от около 20 процента от местното население – останалите местни жители са християни. Читалище Напредък несъмнено е най-важната културна и просветна институция в града, но освен нея могат да се посочат още и самодейният театрален колектив към самото читалище, както и Младежката театрална трупа към младежки дом. В града не се отбелязват много официални празници, но всяка последна неделя на месец август се организира нещо като еднодневен събор, който представлява и местният градски празник. Родени в града са преди всичко хора, отдали живота си на политически и освободителни дела, като сред тях могат да се откроят имената на Михаил Цонев и Велчо Атанасов с прякор Джамджията. От по-съвременните представители на килифаревската общност пък може да се посочи художникът Янко Маринов, който умира през 2001-ва година на заветната възраст от 94 години. Стефан Додунеков пък е виден математик и председател на БАН.

eXTReMe Tracker